Изложба “Волен глас”

„Волен глас, по вятъра разлян“ – когато женският глас се превръща във вятър

Сборна изложба на Сдружение на жените художници в България „Фрида“ събра изкуство, памет, свобода и различни културни гласове в Арт салона на Радио Варна

От 13 до 27 май в Арт салона на Радио Варна се проведе сборната изложба на Сдружение на жените художници в България „Фрида“ – „Волен глас, по вятъра разлян“. Проектът, реализиран с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ при Община Варна, превърна изложбеното пространство в място за среща между различни художествени езици, поколения и културни идентичности.

Ръководител на проекта е Алфия Кирчева – председател на Сдружение на жените художници в България „Фрида“. Куратори и членове на журито са Татяна Дердей и Марина Матлина.

Изложбата е вдъхновена от стихотворението „Потомка“ на Елисавета Багряна и поставя във фокус теми, които продължават да звучат особено силно и днес – свободата, връзката между човека и природата, женския глас, историческата и родовата идентичност, личната памет и колективното наследство.

Как звучи вашият „волен глас“?
Какво носите като потомка – на жени, на земя, на култура?
Къде се срещат личната история и колективната памет?

Тези въпроси стоят в основата на концепцията на изложбата, която търси не еднозначни отговори, а пространство за диалог. Пространство, в което женският глас не е шепот, а вятър – свободен, различен и способен да преминава отвъд граници.

Изкуство без граници

„Волен глас, по вятъра разлян“ е мултимедийна и мултикултурна изложба, в която се срещат живопис, графика, фотография, текстил, керамика и други художествени форми. Разнообразието на техниките и индивидуалните почерци превръща експозицията в своеобразна панорама на съвременното женско изкуство.

В проекта участват художнички с различен културен произход, което подчертава многообразието на съвременното общество и възможността хора с различни истории и корени да общуват чрез езика на изкуството. Наред с универсалните теми за свободата и човешката идентичност, значително място заемат българският дух, българската природа, културата и образите, свързани с паметта за родното.

Именно това преплитане между личното и общото, между наследеното и създаденото днес, между корените и стремежа към свобода, дава на изложбата нейния многопластов характер.

Изложба, която продължава отвъд картините

Благодарение на финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ при Община Варна проектът успя да развие и богата съпътстваща програма, която разшири границите на традиционната изложба. Публиката имаше възможност не само да разглежда произведенията, но и да се включи активно в художествения процес чрез демонстрации, практически занимания и срещи с изкуството.

Специално място в програмата зае двудневната демонстрация по тъкачество на Красимира Ангелова. Тъкачеството е традиционен български занаят, който в съвременния художествен контекст предлага широки възможности за творческо изразяване. По време на демонстрацията бяха представени различни техники и материали, показвайки как традиционното познание може да се превърне в основа за съвременни художествени търсения.

Особено важно беше, че в демонстрацията се включиха представители на различни социални групи, сред които и деца с увреждания. Това превърна събитието в пример за достъпност и приобщаване и показа, че изкуството и традиционните занаяти могат да бъдат пространство за участие и общуване на всички.

Друг практически формат беше четиричасовият мастърклас, воден от Алфия Кирчева, художник и автор, работещ в областта на живописта и художествената декорация на текстил. Участниците се запознаха с различни техники за оцветяване и рисуване върху коприна, възникнали в различни части на света. Заниманието даде възможност не само за придобиване на нови знания за художествената обработка на текстила, но и за непосредствен творчески опит – всеки участник създаде собствено изделие в процеса на мастъркласа.

Когато изложбата оживява

Силно въздействие върху публиката оказа и специално създаденият за откриването театрален пърформанс.
[24.07.2026 15:08] Alfia Kircheva: Негов автор и режисьор е младата театрална режисьорка Мариела Димитрова, автор на редица театрални постановки в България. Специално за „Волен глас, по вятъра разлян“ тя създава сценарий и режисира пърформанс с участието на две актриси.

Чрез средствата на театъра пърформансът разглежда темите за живота в изкуството, свободата и красотата. Така изложбата напуска рамките на статичното визуално пространство и се превръща в живо преживяване, в което образът, словото, движението и човешкото присъствие се срещат.

Гласовете на изложбата

В експозицията участват:

Махмуре Тюрклер, Елена Орлова, Тетяна Сердюк, Галя Искренова, Мария Ангелова, Павла Отова, Инна Новобранец, Чудомира Чернева, Татяна Дердей, Красимира Ангелова, Даниела Драгнева, Гаяне Акопова, Светлана Кузмина, Наталия Ганчева, Нели Миланова, Наталия Валтер, Олга Рибакова, Полина Осокина, Светла Димитрова, Силвия Шосева, Ива Кочнева, Лариса Усманова, Николинка Димитрова-Кожухарова, Ирина Пономарчук и Надин Бабенко.

Всяка от тях носи в изложбата свой художествен език и лична история.

В творбите на Махмуре Тюрклер традицията и съвременният художествен език се срещат в уникалната техника на художественото плъстене. Нейните произведения са създадени от цветна вълна, превърната чрез техниката на плъстенето в живописни композиции. Едната творба представя ездачка на кон – образ, носещ усещане за движение и свобода, а другата изобразява татарско момиче в традиционна народна носия, превръщайки се в своеобразен знак на културната памет и идентичност.

Елена Орлова представя поетичен поглед към природата чрез акварелната техника, в която светлината и пространството се превръщат в основни носители на настроение.

В творбата „Мигриране“ на Галя Искренова личната памет се преплита с историческата. Художничката се връща към трагичен епизод от историята на турското население в България – събитие, което самата тя преживява като дете. Така личното преживяване се превръща в художествен разказ за паметта, травмата и следите, които историята оставя в човешката съдба.

Мария Ангелова представя графичната техника на линогравюрата, а Павла Отова – деликатен акварелен поглед към ежедневието и отговорността към света.

Със силно социално послание се откроява творбата „Емиграция“ на Инна Новобранец, която поставя въпроси за избора, раздялата, принадлежността и човешката цена на напускането.

Чудомира Чернева присъства с живописни произведения, в които се срещат светлина, движение и образи от природния свят.

Особено място заема живописта на Татяна Дердей, която представя българските планини с изключително високо професионално майсторство. В нейните произведения се съчетават поетичност и блестяща школа на реализма. Планинският пейзаж при нея не е просто изображение на природата, а емоционално преживяване – пространство на тишина, мащаб и вътрешна свобода.

Текстилното изкуство е представено от Красимира Ангелова, чието произведение „По вятъра помнена“ естествено се вписва в основната идея на проекта. То напомня за връзката между паметта, традицията и материалното наследство, което се предава през поколенията.

Даниела Драгнева участва с акварелни творби, в които хоризонтът се превръща в образ на очакване, движение и промяна.

Фотографията заема особено място чрез творбите на Гаяне Акопова и Лариса Усманова. В произведенията на Гаяне Акопова фотографският образ се превръща в пространство за игра с идентичността, ролите и погледа към себе си. Нейните автопортрети поставят въпроса за това доколко идентичността е даденост и доколко тя може да бъде свободно избирана и пресъздавана.

Светлана Кузмина представя произведение, съчетаващо акрил и пастел, в което различните художествени материали създават многопластов визуален образ.

Наталия Ганчева работи с графични материали, изграждайки произведение, в което волята се превръща във вътрешна сила и посока.

В творбите на Нели Миланова българската природа е видяна през женския дух и чувствителност. В нейната живопис природният пейзаж не е само конкретно място, а носител на емоция, памет и усещане за принадлежност. Женското присъствие се усеща не непременно чрез човешкия образ, а чрез начина, по който природата е преживяна и превърната в художествен език.

Керамичните произведения на Наталия Валтер въвеждат в изложбата триизмерния обект и препращат към философски идеи за взаимодействието между противоположности и баланса между различни начала.
Олга Рибакова представя серията „Въздух“, която се вписва особено органично в концепцията на изложбата. Въздухът – невидим, но жизненоважен – се превръща в метафора на свободата, движението и невидимата връзка между човека и света.

Полина Осокина представя „Пробуждането“ – произведение, което може да бъде прочетено като метафора за личното освобождение, вътрешната промяна и новото начало.
Светла Димитрова въвежда в експозицията декоративността, характерната образност на българските мотиви и богатството на орнамента. В нейния художествен език традиционните форми не са просто цитат от миналото, а жив материал, който може да бъде преосмислян и превръщан в съвременен визуален изказ.

В работата на Ива Кочнева традицията се среща с темата за личната свобода. Чрез бродерията върху облекло художничката насочва вниманието към историческата връзка между жената, дрехата и културната идентичност, но едновременно с това поставя въпроса за свободата на избора и правото на човек сам да определя своята идентичност и социална роля.

Силвия Шосева представя темите за завръщането и пътя – две ключови понятия в разговора за паметта, корените и идентичността.

Николинка Димитрова-Кожухарова чрез акварелния език поставя въпроса за силата на необходимостта и вътрешния дълг. Ирина Пономарчук представя живописна интерпретация, в която природният образ се превръща в метафора на движение, памет и емоция.

Особено символично място заема участието на Надин Бабенко, бесарабска българка, чието творчество носи в себе си темата за връзката с родовите корени и историческата памет.

Отличия за силата на художествения глас

В рамките на проекта бяха определени три отличия, връчени в деня на откриването.

Наградата „Родолюбие“ бе присъдена на Надин Бабенко за творбите „Колени на душата“ и „Наследие“. Отличието подчертава силата на връзката с родовата памет, културното наследство и българската идентичност, пренесена отвъд географските граници.
Призът „Силно социално послание“ получи Инна Новобранец за творбата „Емиграция“ – произведение, което поставя важни въпроси за избора, раздялата, принадлежността и човешката цена на напускането.

Наградата „Награда на публиката“ бе присъдена на фотографката Гаяне Акопова за художествените фотографии „Автопортрет в образ на мъж с цвете“ и „Автопортрет на художника“.

Тези три отличия очертават три различни посоки на изложбата – паметта и родолюбието, силата на социалното послание и непосредствената връзка между произведението и зрителя.

Свободата като посока

„Волен глас, по вятъра разлян“ е проект за свободата, но и за паметта. За необходимостта да познаваме своите корени, без да оставаме заключени в тях. За възможността да носим наследството си със себе си и едновременно с това да го преосмисляме.

Изложбата събира различни художествени техники, различни национални и културни идентичности и различни индивидуални истории. Но именно в това многообразие се открива общият глас – гласът на жените, които създават, помнят, преосмислят и говорят чрез изкуството.

Проектът показва, че съвременното изкуство може да бъде едновременно лично и обществено, свързано с корените и насочено към бъдещето. А когато към изложбата се добавят театър, традиционни занаяти, практически занимания и възможност за активно участие на публиката, художественото събитие се превръща в истинско културно пространство за среща и диалог.